Автор на ревюто: Калина Калчева (www.facebook.com/KNG-Ladybird-Translations-to-English-Writer-390213358501825/ )
Романът „Лицата на Филипините‘‘ на Наталия Бояджиева представлява симбиоза от лични впечатления, пътепис и един откровен, лишен от клишета и маски поглед към една страна, често пренебрегвана от „модерният свят“. Сред водите на Тихия океан плува архипелаг от над 7 хиляди острова, които са обитавани от 100 милиона души. Това е Република Филипините. Четях книгата и попаднах в едновременно познат и изключително дружелюбен, почти по детски свят. Поради характера си на сборник с интервюта, съчетан с дневник, всъщност книгата се превръща в четиво, подходящо за всички възрасти и интереси. Потопени в екзотиката на Пастоан, посрещнати от племето Аета, което впечатлява със своите традиции и недокоснатите от еволюцията души и живот, тези наричани често „други хора‘‘ и „племе“, a именно аборигените на Филипините, могат по мое мнение да научат мнозинството от т.нар. съвременни модерни общества на някой основни принципи и лица на човечността.
Ако сте гладни, ще намерите екзотични, изпитани традиционни рецепти. За мен те бяха по-скоро храна за душата. Пъстрите цветове на историята и митологията могат да ви оставят или без дъх, или в дълбок размисъл. Стилът на писане на Наталия Бояджиева дава свобода и избор на своите читатели. Напълно лишена от излишна ласкателност, както и от враждебност към Филипините и техният народ, книгата впечатлява с автентичност и чисто човешко разнообразие на гледни точки и характери, в което се крие и нейната истинска сила.
С разгръщането на страниците читателят се запознава с няколко разказвачи, в които авторката намира приятелства, оцеляли и до днес. Такива са медицинската сестра Агнес и Джей Ар, който би трогнал всеки със своят непреклонен позитивизъм. Съдбите на тези хора биха разтопили и най-студеното сърце. Семейства, разделени години наред в търсене на препитание, но запазили любовта си и усмивката. Лично аз се разплаках от щастие, щом разбрах, че този така любим за мен герой от цикъла разкази и преживявания в тези страници, се е събрал със семейството си и е успял да види сина си на живо за първи път след повече от година. Причината, надали ще е тази, за която повечето от вас ще се сетят. Жена му е принудена да замине преди раждането на детето в САЩ, получавайки работна виза. И ето как , този работлив, отзивчив и винаги усмихнат човек, с когото се запознаваме още от първите страници, попада в ситуацията да е виждал сина си и любимата си жена, повече от година, само по Скайп.
Усмихвате ли се? С интерес научих, че филипинците се усмихват на щастието и се смеят на нещастието. Колкото по-силна е мъката, толкова по-силен е смеха, но сълзите познати навсякъде по света - това за тях е аномалия. Това, което читателят забелязва веднага, е възпитанието на филипинците, предразполагащо ги към това да търсят практичното от живота, но същевременно да уважават със завидна отдаденост природата и заветите на своите предци.
Филипините са познати като една от най-силно религиозните общности. Тази черта от лицето на тази общност е представена чрез ярки и описателни разкази, както за разнообразните храмове, така и за наблюдаваните лично от авторката ритуали като самобичуването по Великден, отдаващо почит на мъките Христови. Не остава скрита солидарността на филипинците към всички религии, настанени на островите, които си съжителстват мирно, придавайки характерна пъстрота на този кът от света.
Това е книга за любопитните, за пътешествениците, за тези, които са непредубедени към един по-непредвидим начин на живот и към местата, които го предлагат!
Романът „Лицата на Филипините‘‘ на Наталия Бояджиева представлява симбиоза от лични впечатления, пътепис и един откровен, лишен от клишета и маски поглед към една страна, често пренебрегвана от „модерният свят“. Сред водите на Тихия океан плува архипелаг от над 7 хиляди острова, които са обитавани от 100 милиона души. Това е Република Филипините. Четях книгата и попаднах в едновременно познат и изключително дружелюбен, почти по детски свят. Поради характера си на сборник с интервюта, съчетан с дневник, всъщност книгата се превръща в четиво, подходящо за всички възрасти и интереси. Потопени в екзотиката на Пастоан, посрещнати от племето Аета, което впечатлява със своите традиции и недокоснатите от еволюцията души и живот, тези наричани често „други хора‘‘ и „племе“, a именно аборигените на Филипините, могат по мое мнение да научат мнозинството от т.нар. съвременни модерни общества на някой основни принципи и лица на човечността.
Ако сте гладни, ще намерите екзотични, изпитани традиционни рецепти. За мен те бяха по-скоро храна за душата. Пъстрите цветове на историята и митологията могат да ви оставят или без дъх, или в дълбок размисъл. Стилът на писане на Наталия Бояджиева дава свобода и избор на своите читатели. Напълно лишена от излишна ласкателност, както и от враждебност към Филипините и техният народ, книгата впечатлява с автентичност и чисто човешко разнообразие на гледни точки и характери, в което се крие и нейната истинска сила.
С разгръщането на страниците читателят се запознава с няколко разказвачи, в които авторката намира приятелства, оцеляли и до днес. Такива са медицинската сестра Агнес и Джей Ар, който би трогнал всеки със своят непреклонен позитивизъм. Съдбите на тези хора биха разтопили и най-студеното сърце. Семейства, разделени години наред в търсене на препитание, но запазили любовта си и усмивката. Лично аз се разплаках от щастие, щом разбрах, че този така любим за мен герой от цикъла разкази и преживявания в тези страници, се е събрал със семейството си и е успял да види сина си на живо за първи път след повече от година. Причината, надали ще е тази, за която повечето от вас ще се сетят. Жена му е принудена да замине преди раждането на детето в САЩ, получавайки работна виза. И ето как , този работлив, отзивчив и винаги усмихнат човек, с когото се запознаваме още от първите страници, попада в ситуацията да е виждал сина си и любимата си жена, повече от година, само по Скайп.
Усмихвате ли се? С интерес научих, че филипинците се усмихват на щастието и се смеят на нещастието. Колкото по-силна е мъката, толкова по-силен е смеха, но сълзите познати навсякъде по света - това за тях е аномалия. Това, което читателят забелязва веднага, е възпитанието на филипинците, предразполагащо ги към това да търсят практичното от живота, но същевременно да уважават със завидна отдаденост природата и заветите на своите предци.
Филипините са познати като една от най-силно религиозните общности. Тази черта от лицето на тази общност е представена чрез ярки и описателни разкази, както за разнообразните храмове, така и за наблюдаваните лично от авторката ритуали като самобичуването по Великден, отдаващо почит на мъките Христови. Не остава скрита солидарността на филипинците към всички религии, настанени на островите, които си съжителстват мирно, придавайки характерна пъстрота на този кът от света.
Това е книга за любопитните, за пътешествениците, за тези, които са непредубедени към един по-непредвидим начин на живот и към местата, които го предлагат!