Автор на ревюто: Светлана Иванова
Допадна ми романа. Повествованието е стегнато, линейно, без много подробности и детайли, всъщност може биха могли да се добавят още някои, заради атмосферата. Действието се развива бързо и искаш да разбереш какво ще стане с героите. Тази част от историята ни е доста драматична и за съжаление не се знае много за нея. Това дава възможност на автора да използва въображението си и заедно с историческите личности да включи и допълващи персонажи или да обогати липсващи части от живота им. Така например, за княгиня Ана, за която има много оскъдни сведения, е избрана главна роля, с която ни е показано мястото на жените тогава и тяхната съдба. Интересна е сцената на съда, която ни напомня на библейската сцена с Мария Магдалена и как мъжете за пореден път тълкуват превратно греха на жената, за разлика от Бог, който проявява милост. Друго нещо, за което се замислих и ми хареса, е осветяването на мотивите, които стоят зад съдбоносните решения не само на княз Борис, но и на неговите противници. Тук не става въпрос само за съпротива на новото и привързаност към традициите. Има сложни финансови и властови мотиви. Стои дилемата дори за опазване на езика, културата при приемане на една чужда вяра. Все пак, княз Борис се явява исторически като главна трагична фигура и лично на мен ми се искаше да видя повече от вътрешната му борба, която според мен е била жестока. Какво сме готови да дадем, когато преследваме една мисия и когато чувстваме, че делото, за което са се борили поколения, може и да не успее.
Все пак това е роман, който ясно се вижда, че няма за цел да изчерпи възможните преживявания на героите, сюжетни линии, а е съвременно написан и може да събуди интереса ни към събитията, да постави още въпроси към тях.
Допадна ми романа. Повествованието е стегнато, линейно, без много подробности и детайли, всъщност може биха могли да се добавят още някои, заради атмосферата. Действието се развива бързо и искаш да разбереш какво ще стане с героите. Тази част от историята ни е доста драматична и за съжаление не се знае много за нея. Това дава възможност на автора да използва въображението си и заедно с историческите личности да включи и допълващи персонажи или да обогати липсващи части от живота им. Така например, за княгиня Ана, за която има много оскъдни сведения, е избрана главна роля, с която ни е показано мястото на жените тогава и тяхната съдба. Интересна е сцената на съда, която ни напомня на библейската сцена с Мария Магдалена и как мъжете за пореден път тълкуват превратно греха на жената, за разлика от Бог, който проявява милост. Друго нещо, за което се замислих и ми хареса, е осветяването на мотивите, които стоят зад съдбоносните решения не само на княз Борис, но и на неговите противници. Тук не става въпрос само за съпротива на новото и привързаност към традициите. Има сложни финансови и властови мотиви. Стои дилемата дори за опазване на езика, културата при приемане на една чужда вяра. Все пак, княз Борис се явява исторически като главна трагична фигура и лично на мен ми се искаше да видя повече от вътрешната му борба, която според мен е била жестока. Какво сме готови да дадем, когато преследваме една мисия и когато чувстваме, че делото, за което са се борили поколения, може и да не успее.
Все пак това е роман, който ясно се вижда, че няма за цел да изчерпи възможните преживявания на героите, сюжетни линии, а е съвременно написан и може да събуди интереса ни към събитията, да постави още въпроси към тях.